Милите те …

Горките, наши, мили, родни, пенсионери. Ако има класация, която да систематизира най-прецаканите хора, които живеят по нашите земи, то пенсионерите ще са на първо място в тази класация, и нищо и никой, няма да е в състояние да ги измести от там.
Средностатистическия български пенсионер е забравен във всяко едно отношение.Нито може да се похвали с достойна пенсия, която да му осигури невероятно околосветско пътуване, когато завършва работната си кариера, нито може да си позволи използването на съвременни медицински технологии, с които да облекчи макар и малко физическото си състояние.Това са немислими неща, дори невъзможни, повечето от тези хора дори не мислят, че заслужават да ги получат, защото са толкова вманиачени да намерят поредното намаление на стоки за бита от първа необходимост, че не им остава време да мислят за подобни глупости.

Жалко е, и много тъжно, но за съжаление всички онези хора, имали възможността да живеят до днешните невероятни и пъстри дни , тук на това място , нямат никакви шансове да изживеят старините си, по достоен начин.Начин, който са заслужили и който им се полага.За да оцелеят те трябва да мислят за нетипични методи за оцеляване, те трябва да са невероятни комбинатори и да развият свръх естествен търговски нюх, който да им спести няколко стотинки, от няколко левчета, които получават.И в края на краищата, пак да оцелеят и да се радват на най-ценното за тях, внуците им, защото те винаги ще могат да им купят лакомства, с помощта на „неограничения” ресурс, с който разполагат.
Трябва да се направи паметник на всички тези невероятно издръжливи и адаптивни хора, за да може да остане нещо и след тях, за да запомним как са оцелявали те, и на къде сме се запътили ние. Трябва да им обръщаме внимание сега, защото някой хубав ден ще се озовем в тяхното състезание, и просто няма да бъдем подготвени.
Искам да мога, да се заема с организацията на едно състезание, в което да участват европейски пенсионери, от всички развити държави. Състезанието ще има едно съвсем просто правило , „Живей в България един месец, като български пенсионер”. Предполагам , че в края на състезанието няма да има на кого да се връчат наградите, защото няма да има финалисти.
Да са ни живи и здрави, милите те, и дано да доживеят и по-добри дни.Защото са едни от най-издръжливите и адаптивни хора, произведени от обстоятелствата.
P.S.Този текст се посвещава на всички хора, които притежават и използват мрежести чантички ежедневно, и не се оплакват, а винаги намират начин да оцелеят .