Спонтанно пазаруване.


Този феномен се изразява най-ясно в празничните дни и може да се обозначи най-ясно с думите “лудото пазаруване”.Но дали наистина си заслужава да се губи ценно време в обикаляне по магазините в търсене на поредната ненужна вещ, само заради традицията, която повелява да се подаряват подаръци.

Повечето хора , които избират подаръци винаги изпадат в страхотно затруднение поради факта, че са изправени пред доста труден избор , а именно какво точно би се харесало на човека за който е предназначен подаръка . Притиснати от този факт, започват да купуват абсолютно спонтанно , точно най-неподходящите неща, особено ако не познават добре човека, или ако не се замислят какво точно би зарадвало човека за когото е предназначен самия подарък.

Важно е когато се избира подарък , вниманието да е насочено не конкретно върху дадената вещ, а изцяло върху човека за когото е предназначен конкретния подарък.
Ако си представяме човека, когато купуваме неговия подарък , тогава по-лесно бихме могли да изберем нещо подходящо . Не трябва да се “хвърляме” в покупка на първото нещо , което ни се стори подходящо, защото подходящото за нас , не винаги се оказва подходящо за другите.


Избирането на подходящ подарък е труден процес, отнема много време и винаги има риск да не се приеме добре.Но нито едно усещане не може да замести гледката от радостта на човек, който е получил точния подарък. От тази гледна точка пазаруването на подаръци си заслужава и носи страхотно удоволствие. 


За разлика от чувството, което причинява натрапчивото желание на нежната половина от човечеството, целящи да превърнат спонтанното пазаруване в олимпийски спорт, тогава независимо от предназначението на подаръците, последствията може да се окажат извънредно фатални за мъжете в икономически план.


За жените сигурно има някакъв дълбок смисъл в този начин на пазаруване, но за самите мъже е особено болезнено и неприятно пазаруването на безполезни неща, които или няма да влезнат в употреба, или ще се употребят само веднъж и после ще бъдат забравени.


На всеки средностатистически мъж се е случвало да чуе думите “М-и-и-и няма какво да облека” от жената стояща пред вратата на огромния претъпкан гардероб.Тази реплика , употребявана прекалено често в присъствието на мъж , е в състояние да му причини тежко главоболие и да предизвика мигновено желание за освежително спиртно питие.


За да се обобщи темата със спонтанното пазаруване, мъжете трябва да избират по-внимателно подаръците без да бързат и да се мъчат да се отърват от мъчението да обикалят магазините, а жените …. при тях няма лек за това състояние .:)

20 минути подарък .


Винаги има нещо за правене, даже събота и неделя, пак сме принудени да ставаме рано, за да може да завършим нормално всички ежедневни събития, за които не е останало време през седмицата.
Колкото повече рождени дни отминават, толкова повече задължения се събират и всичко започва да протича по навик.Без да искаме попадаме в един омагьосан режим на ежедневието и малко по малко забравяме колко в хубаво да спим до късно, без да се притесняваме, че нещо няма да се свърши.
Някои хора казват, че просто не могат да спят толкова много и трябва винаги да се събуждат рано, други смятат, че светът принадлежи на ранобудните и сигурно са прави, но понякога просто трябва да си подарим едни 20 минути преди да станем от сън, защото точно това мъничко блажено мързелуване ще ни накара да забавим темпото и да си спомним, че не живеем само да правим разни неща, които ни налага ежедневието, а живеем просто защото сме живи.

Книга или филм ?


Едно от най-масовите средства за забавление е гледането на филми.Може ли да се направи сравнение между удоволствието от четенето на книга и емоциите, които ни дават филмите? Едно такова сравнение ще е напълно неуместно и необосновано, защото, тези две неща са напълно различни.

В случаите, когато даден филм е създаден по някоя книга, голяма част от феновете на книгите, а и не само, са категорични в твърдението, че книгата е била много по-наситена емоционално от филма. В подкрепа на книгите, също може да се добави и обратното твърдение, когато даден филм е изгледан преди да се прочете книгата, емоциите от книгата са много по-засилени и близки до читателя.

Не, че филмите са лоши или не носят никакви емоции, но нито един филм не може да се сравни с трескавото прелистване на страниците от точната книга. Винаги и е било по-приятно да чета нещо, което ми харесва, отколкото да гледам филм, но и книгите си имат недостатък.





Трудно можеш да разбереш дали една книга би допаднала на своя читател още от самото начало, докато при филмите е значително по-лесно.Може би стъпките при избора на подходяща книга допълнително засилват усещането от хубавата книга, но е истина , че за да попаднеш на точната книга , трябва да преминеш през доста голямо количество за четене, за което се изисква време.При филмите не е точно така, просто пускаш , виждаш и ако не ти хареса минаваш към следващия.


Както при избора на филм, така и при избора на книга, винаги може да се разчита на общественото мнение, ако всички харесват даден филм или книга, има голяма вероятност да се хареса и на теб, но не винаги става така. 


При всички случаи е важно да не се прекалява с едното и да не се забравя другото, защото баланса между двете, обогатява по интересен начин емоциите, от тези толкова приличащи си, и в същото време толкова различни, начина на забавление.

Недооценени!


За повечето работни места е характерно , че хората които заемат посредствени постове почти винаги се честват недооценени от своите ръководители .

Доста характерна особеност е , че през по – голяма част от времето, в което са на работното си място , тези работещи хора си мислят , че биха могли да се справят в пъти по – добре от своите шефове .

Почти никой , средностатистически работещ човек не би желал да бъде подчинен на някой , независимо какви качества притежава този някой . Почти винаги работещия човек , ежедневно заедно със своите колеги или мислейки си на ум , отправя критики , и не само :) , към начина на работа на своите преки ръководители .

В голяма част от случаите тези критики са напълно неоснователни и са продиктувани изцяло от желанието на работещият човек да не извърши в нужния срок , възложените му ангажименти . Отправяйки подобни критики , работещия човек ангажира съзнанието си с нещо , което би повдигнало самочувствието му , за дадения момент и би го накарало да се чувства малко по-добре емоционално .

За съжаление , този начин на мислене е широко разпространен , което го прави твърде вреден, както за самия работещ човек , така и за естеството на работата , която извършва. В подобна работна среда се работи изключително трудно и неприятно , особено когато преобладават работещите хора с подобно мислене .

Негативното в този случай е свързано с факта , че начина на работа в подобна работна среда се коригира изключително трудно и всеки опит да бъдат постигнати по – добри резултати е свързан с относителни загуби . Коригира се трудно , защото е свързан с извратеното мислене на много хора , които работят заедно


При опит за цялостно отстраняване на проблема , неизбежно се повява много тежък период , в който се запълват празнините . За това , ръководните кадри предпочитат да останат в подобна работна среда , даже и на такава цена .





В обратния момент , когато критиките са напълно основателни и негодуванието е подкрепено с конкретна обосновка , коригирането на работната среда се извършва много лесно и бързо . Достатъчно е да се направи по – добра преценка за следващия човек , които ще изпълнява ръководните функции . В тази ситуация , положителното е , че ще са на лице много по – голям брой щастливи хора


За изключително подобряване на работна среда е важно да се намери баланса между изразите : „ Искам да се направи ВЕДНАГА . Ясно ли е ? ” и „ Ще видим , може да го направим сега , може и после , бе когато стане . ” Откриването на това равновесие в природата на работната среда не е възможно , но нищо не пречи поне да се опита . Вината за гадната работна среда е на всички , които се вземат прекалено на сериозно .

Спокойствието на природата или динамиката на големия град.


Можем ли да разберем къде наистина ни харесва да живеем ? Сигурни ли сме , дали не сме просто свикнали с начина си на живот на мястото на което се намираме ? Мястото , което обитаваме до голяма степен влияе на начина на мислене .

Ако просто сме свикнали на живеем в голям град или в по – малко населено място и не може да си позволим база за сравнение , никога няма да може да бъдем сигурни дали живеем на точното място , което ни харесва .

Всеки човек , с течение на времето си изгражда система от навици , с които успява да се вмести в начина на живот на съответното място . Тази система от навици му позволява да живее удобно и спокойно , до момента в който не си зададе въпроса дали наистина е щастлив от мястото и начина си на живот .




Винаги могат да се изтъкнат редица фактори в подкрепа на актуалното местообитание на индивида , големия и динамичен град , с многото си възможности за реализация и забавление, от друга страна спокойствието и красотата на по – малко населените места , които трудно могат да бъдат намерени в големите градове . 

Всеки би могъл да защити достойно предимствата на место обитанието си , но дали наистина се чувства щастлив , там където живее или просто е свикнал с удобството на навиците , които си е създал . Важно е да не се опитваме да се приспособим към средата, в която живеем на всяка цена , а първо да си зададем въпроса дали си заслужава борбата и импровизациите , които ще трябва да направим така или иначе .

В повечето случаи , натоварения начин на живот който водим не ни позволява да се замислим дали живеем на правилното място или не . Защото просто не остава време за това , плъзгайки се по всички малки и големи събития в ежедневието . Забравяме , че винаги имаме право на избор , за нещо толкова важно , като средата която обитаваме .


Задължително трябва просто да спрем за малко и да помислим дали наистина си заслужава цялата борба и импровизации , които са неизбежни на всяко едно място , независимо къде се намираме .Когато се борим , за да живеем на място на което се чувстваме щастливи , всичко изглежда по много различен начин . Не става по – лесно , но придобива смисъл , защото знаем какво искаме и се борим за да го постигнем .

Мобилен телефон със шайба.


Ежедневно в живота на хората навлизат все повече различни видове нови технологии , които правят общуването по между им много по – лесно . Но дали това наистина е така ? Обикновения човек трудно би могъл да бъде в крак със всичко ново което излиза на пазара .

Изразходва се време за да се научат новите средства за комуникация и тъкмо когато вече сме свикнали с употребата на новия си телефон , излиза по – нов модел , с много по – различни и усъвършенствани функции . Заслужава ли си да учим толкова много за да сме в крак с времето или един обикновен и нормален начин на общуване би ни донесъл същите резултати .




Въпрос на избор е дали ще се вманиачим по новите технологии или ще се радваме на малко по – спокоен живот със стария си телефон . Разговорите , в които можеш да докоснеш своя събеседник са едно почти изчезващо явление , за това е много ценно когато съумеем да проведем поне един нормален диалог с някого , в напрегнатия и интензивен ден .

Всичко в ежедневието започна да се случва много бързо , което според мен е лошо , защото ценните случки и неща от живота също преминават много бързо и докато се обърнеш , колекцията ти от видео касети , събирана с толкова мъки , вече е ненужна и безполезна . 

От носталгия по доброто старо време , когато всичко си беше бавно , ритмично и хармонично , като тиха спокойна и приятна музика , човек е способен да прерови всички магазини за мобилни телефони с едно едничко желание , да си намери такъв модел мобилен телефон , който вместо сензорен дисплей или клавиатура , да притежава обикновена проста шайба . Даже не е задължително да има и камера , достатъчно е да се чува онзи специфичен звук , когато се набира номера .


Важно е да има такива мобилни телефони с шайба , защото трябва да не забравяме , че е важно с КОГО говорим , а не с КАКВО . Еволюцията и прогреса са способни да заличат всички тези приятни усещания не само , когато се води разговор лице в лице , но и цялата смесица от емоции преди да е настъпил разговора .


Сега с една обикновена уеб камера можеш да видиш всеки с когото разговаряш и тази възможност се приема за даденост , а преди картината се виждаше само в съзнанието и беше много по – ясна и чиста . Къде отиде тази картина ?
Ако не сте се виждали от много дълго време с някой , и искате да му се обадите , опитайте да го потърсите по телефон със шайба .