Моа мъ нЕща….

Тази статия ще е изцяло посветена на всички мързеливи хора, които винаги са спокойни от факта, че са достатъчно уверени в себе си, да свършат всяка една работа, но просто не им се занимава с нея в този момент.
      
Първия въпрос, който е логично да се появи е: “Къде се крие извора на това измамно самочувствие?” 

Вариантите винаги са много, и са различни за всеки, но в общи линии може да се обобщят до три, според мен:

Вариант едно: Въпросната натура е пълен дебил  и неговата мисъл въобще не се влияе от каквито и да било критерии за обучение, практика, опит.Като пълен дебил, този човек не се влияе от нищо просто си мисли, че е съвършен и толкова.




Вариант две: В ранна детска възраст тази персона е получавала достатъчно похвали за незначителни неща от повечето си роднини. Като под незначителни неща, може да се квалифицират постъпки или действия, като пиенето на вода, ходенето до кенефа и по двете нужди, събуждането, дишането и други, които си идват по естествен път, но когато са насърчавани и обсипвани с похвали се превръщат в самочувствен акумулатор, който създава грешна представа за всичко и в последствие лицето се превръща в мързелив дебил с високо самочувствие.

Вариант три: Късметът, като фактор никога не трябва да се пренебрегва, защото според редица проучвания притежава известен афинитет към дебилите. И когато някой подобен индивид е успял да се справи с нещо, за което се изискват минимум усилия и мноооого късмет, тогава този екземпляр се сдобива с огромно количество самочувствие, което започва да се мултиплицира и размножава със много висока скорост.

Разбира се има и достатъчно други фактори и причини, които формират или отличават тези по-особени хора, за това ще е добре ако някой си направи труда да спомене и други, за които се сеща, във формата за коментар. За да може да се разграничават и познават по лесно, когато се наложи да се работи с подобни хора.Като цяло, най-доброто средство да се отървем от такива хора е работата, но не в огромни количества, защото ако се работи много се минава в една друга крайност, но за нея може да стане въпрос в някой друг текст.